Промените в климата продължават да оказват трайно въздействие не само върху планетата, а и върху нашето здравословно състояние. Алергията към полени представлява проблем за общественото здраве в световен мащаб. Най-често срещаните симптоми са кихане, кашлица, хрема и сърбеж в очите.
Мнението на клиничните експерти е, че с промяната на климата тозивид алергични заболявания ще става все по-често срещан в бъдеще. Това се случва, тъй като глобалното затопляне засяга всички екосистеми на Земята. Алергенните растителни видове също се влияят от климатичните условия. Те изменят обхвата на тези алергенни растения и продължителността на поленовия сезон. Тъй като климата се отразява на растежа на растенията, сезонът на пролетните алергии настъпва по-рано и продължава по-дълго. Освобождаването и атмосферното разпръскване на праше-ца също зависят от метеорологичните условия.
По-високите концентрации на полени и по-дългият поленов сезон също могат да увеличат тежестта на симптомите.
Но промяната на климата не е единственият фактор, който трябва да се вземе под внимание. Глобалното замърсяване на въздуха и натрупването на въглероден ди-оксид в атмосферата допринасят за увеличаване на продуктивността на растенията и производството на полени. Също така прашецът се видоизменя и да става по-агресивен. Тези фактори за съжаление са извън нашия пряк контрол, затова трябва да се замислим какво можем да направим, за да се предпазим от развитие на поленова алергия в бъдеще или поне да намалим вероятността това да ни се случи.
Знае се, че вероятността от алергии намалява, ако през първите години от живота си детето се храни с разнообразна храна.
Следователно можем да предприемем мерки за предотвратяване на развитието на алергии още в ранна детска възраст.
Едно от нещата, които биха могли да имат положителен ефект, е приемът на омега-3, съдържащи се в различни видове риба и морски дарове. Проучванията показват, че адекватният прием на омега-3 киселини при малки деца води до по-нисък риск от развиване на алергии и респираторни заболявания в следващите години от живота.
Тези есенциални мазнини играят важна роля при активирането и инхибирането на имунната система чрез чревните бактерии, които балансират про- и противовъзпалителните механизми в организма. По този начин те подпомагат развитието на имунната система. Алергични реакции могат да се появят и след срив на имунитета от боледуване (настинка, грип и други). Независимо дали детето е склонно към алергии или не, е важно имунитетът му да се поддържа в добра форма през всеки сезон.
Според Европейската комисия за безопасност на храните (EFSA) за деца на възраст между 2 и 18 години се препоръчва всеки ден да приемат по 250 мг ненаситени мастни киселини, EPA (ейкозапентаенова киселина) и DHA (докозахексаенова ки-селина).
Една таблетка EasyFishoil гарантира оптималния дневен прием. Тя е разработена специално за деца. Таблетките са дъвчащи и имат плодов вкус, което ги прави при-ятни за консумация от малчуганите.
Друга храна, която би могла да подпомогне имунната система при справянето с алергени, е медът. Кой не е чувал за полезните мукачества…?
Медът може да има благотворно действие при борбата със сърдечносъдови заболявания, различни ви-дове рак, диабет, а дори и невродегенеративни заболявания. Но една негова по-неизвестна способност е да стимулира тялото да се справи при сблъсък с алергени. Едно проучване от 2009 година показва, че пациенти с алергия към брезов полен, консумирали мед с брезов прашец преди началото на поленовия сезон, са имали по-леки симптоми, повече асимптоматични дни и са използвали 50% по-малко ан-тихистамини в сравнение с предишната година.
Последните години наблюдаваме, че поленовите алергии засягат все повече хора. Затова нека опитаме да подсилим организма чрез храната, която консумираме все-ки ден.
Автор:
Източници:
Lake, I. R., Jones, N. R., Agnew, M., Goodess, C. M., Giorgi, F., Hamaoui-Laguel, L., Semenov, M. A., Solmon, F., Storkey, J., Vautard, R., & Epstein, M. M. (2017). Climate Change and Future Pollen Allergy in Europe. Environmental health perspectives, 125(3), 385–391.
Shea, K. M., Truckner, R. T., Weber, R. W., & Peden, D. B. (2008). Climate change and allergic disease. The Journal of allergy and clinical immunology, 122(3), 443–455.
Bielory, L., Lyons, K., & Goldberg, R. (2012). Climate change and allergic disease. Current allergy and asthma reports, 12(6), 485–494.
Beggs PJ. Environmental allergens: from asthma to hay fever and beyond. Curr Clim Change Rep. 2015;1:176–184.
Miles, E. A., & Calder, P. C. (2017). Can Early Omega-3 Fatty Acid Exposure Reduce Risk of Childhood Allergic Disease?. Nutrients, 9(7), 784
EFSA NDA Panel (EFSA Panel on Dietetic Products, Nutrition and Allergies), 2014. Scientific Opinion on the substantiation of a health claim related to DHA and contribution to normal brain development pursuant to Article 14 of Regulation (EC) No 1924/2006. EFSA Journal 2014; 12(10):3840, 8 pp. doi:
Saarinen, K., Jantunen, J., & Haahtela, T. (2011). Birch pollen honey for birch pollen allergy–a randomized controlled pilot study. International archives of allergy and immunology, 155(2), 160–166.
Hossen, M. S., Ali, M. Y., Jahurul, M. H. A., Abdel-Daim, M. M., Gan, S. H., & Khalil, M. I. (2017). Beneficial roles of honey polyphenols against some human degenerative diseases: A review. Pharmacological reports : PR, 69(6), 1194–1205.