Липидите са голяма група химични съединения, неразтворими във вода. Често липидите се наричат още мазнини и могат да бъдат от растителен или животински произход. Мазнините съставляват голяма част от диетата на човек. Мастните киселини са едни от най-важните липиди, приемани с храната.  Те се делят на два вида: наситени и ненаситени.  Ненаситените мастни киселини се съдържат в мазнини, които са твърди при стайна температура, такива са  маслото, свинската мас, кокосовото, какаово, палмовото масло, мазнините от червените меса и др.

Ненаситените мастни киселини са течни на стайна температура. Те имат една или няколко двойни връзки във въглеводородната си верига. От там се делят на мононенаситени и полиненаситени. Мононенаситени мастни киселини се срещат в някои растителни масла, като маслиновото, авокадовото и в някои ядки.

Полиненаситените мастни киселини се делят според количеството и позицията на двойните връзки. Важни за човешкия организъм са Омега-3,6 и 9 ненаситените мастни киселини. Омега-6 и 9 се съдържат главно в растителните масла и се набавят по- лесно с храната.

Рибата и по-специално студеноводните риби като скумрия, херинга, риба тон, сафрид, аншоа, сьомга, съдържат големи количества Омега-3 мастни киселини. Те се наричат Есенциални, тъй като не могат да се синтезират от човешкия организъм. Важните Омега-3 мастни киселини са Алфа-линоленовата(ALA),  Ейкозапентаенова киселина (EPA) и докозахексаенова киселина (DHA). Алфа-линоленовата приета с храната, се трансформира в EPA и DHA. Тъй като в диетата на съвременните градски хора липсват достатъчни количества сьомга, сардини, риба тон и скумрия, се препоръчва прием на добавки съдържащи рибено масло.

Съществуват множество научни доказателства за благоприятните ефекти на EPA и DHA върху здравето, а приемът на добавки с EPA и DHA може да намали риска от сърдечно-съдови заболявания,  деменция, депресия, хиперактивност и дефицит на вниманието. Имат благоприятен ефект върху зрението, липидния баланс и атеросклеротични изменения.

EPA  се метаболизира до ейкозаноиди, които регулират фундаментални физиологични процеси като клетъчно делене и растеж, съсирване на кръвта, мускулна активност и секреция на храносмилателни сокове и хормони. EPA модулира възпалителните реакции, което е от полза за сърдечно-съдовата система. Много сърдечно-съдови заболявания се инициират от възпалителни процеси в кръвоносните съдове, което води до атеросклероза и високо кръвно налягане. В допълнение, EPA регулира производството на определени възпалителни медиатори, което допринася за по-малко окислителни продукти и следователно по-малко увреждане на човешките клетки.

DHA се намира главно в мозъчната тъкан и предпазва от инсулт, като поддържа здрави кръвоносните съдове и артериалните стени. Освен това DHA може да помогне за потискане на възпалението в мозъчната тъкан и окислителното увреждане на клетките и поддържа неврологичното развитие при кърмачета. DHA е съставна част на ретината, играе роля в зрителното развитие и нормалната функция на очите.

Доказано е, че прима на Омега-3 мастни киселини по време на бременност и кърмене, намалява риска от преждевременно раждане и спомага за правилно развитие на плода и новороденото.