Често сме чували, че чревният микробиом е много важен за правилното функциониране на имунната система? Но защо това е така? И какво изобщо е микробиом?

Чревният микробиом е съвкупността от всички микроорганизми в червата на един човек.

Състои се от 1013-1014 симбиотични микробни клетки, които обитават различни места из цялото тяло като кожата, респираторния тракт, урогениталния тракт, устната кухина, но най-вече червата, по-точно дебелото черво. Това са 10 пъти повече клетки от тези на самото човешко тяло. Неслучайно последните години учените наричат човешкия микробиом “втория човешки геном”. Именно защото той съдържа около 150 пъти повече гени от целия човешки геном.

Сложно?! Може би! Може и да не е съвсем лесно за разбиране, затова ще му посветим няколко статии с лесни и практични насоки, не ги прпоускайте.

През последните няколко години нарастващата достъпност на иновативни технологии позволява да се постигне значителен напредък в разбирането на неговия състав и функционалната му активност. Много фактори влияят върху бактериалния състав по отношение на вида и количеството на бактериите. Тези фактори включват възраст, пол, начин на живот (включително начин на хранене), фактори на околната среда, употреба на антибиотици, лекарства и пробиотици. Това го прави специфичен за всеки един от нас.

Нови проучвания показват, че появата и развитието на чревния микробиом не започват след раждането, както се смяташе дълго време, а започват в утробата. Това е доказано чрез наличието на микроорганизми в плацентата и амниотичната течност. Следователно можем да кажем, че хранителният режим на майката може да повлияе на правилното развитие на микробиотата на бебето още по време на бременността .

След кърменето, начинът на хранене несъмнено има влияние върху състава на чревния микробиом. Той е силно чувствителен към промени в храненето, тоест никога не е късно да започнем да се храним по-разумно и по този начин да променим неговия състав. Дългосрочните хранителни навици играят решаваща роля при създаването на междуиндивидуални различия в микробиотата. Храната, която консумираме, осигурява хранителни вещества както за нас самите, така и за чревните бактерии, които разполагат с ензими, разграждащи макромолекулите от храната до по-малки химични съединения, които след това могат да бъдат усвоени от ентероцитите (клетките на червата). Видът на хранителните мазнини е един от основните фактори при формирането на чревния микробиом. Различните видове и количество хранителни мазнини, включително полиненаситени мастни киселини (ПНМК), към които принадлежат омега-3 киселините, могат да променят неговия състав.

Що се отнася до връзката с имунитета, омега-3 ПНМК осигуряват множество ползи за здравето срещу различни хронични заболявания. Те играят важна роля при активирането и инхибирането на имунната система чрез чревните бактерии, които балансират про- и противовъзпалителните механизми в организма . Видовото разнообразие на бактериите е от голямо значение при протичането на възпалителни процеси. Все повече проучвания потвърждават връзката между чревната дисбиоза и патологичния статус. Можем да кажем, че съставът на чревния микробиом до голяма степен определя нивото на устойчивост към инфекции и податливостта към възпалителни заболявания и метаболитни нарушения.

В следващата статия ще разберете как да поддържате чревния микробиом в оптимално състояние чрез начина на хранене.

Автор:

 

Източници:

  1. Turnbaugh, P. J., Ley, R. E., Hamady, M., Fraser-Liggett, C. M., Knight, R., & Gordon, J. I. (2007). The human microbiome project. Nature, 449(7164), 804–810. https://doi.org/10.1038/nature06244
  2. Ferranti, E. P., Dunbar, S. B., Dunlop, A. L., & Corwin, E. J. (2014). 20 things you didn’t know about the human gut microbiome. The Journal of cardiovascular nursing, 29(6), 479–481. https://doi.org/10.1097/JCN.0000000000000166
  3. Qin, J., Li, R., Raes, J., Arumugam, M., Burgdorf, K. S., Manichanh, C., Nielsen, T., Pons, N., Levenez, F., Yamada, T., Mende, D. R., Li, J., Xu, J., Li, S., Li, D., Cao, J., Wang, B., Liang, H., Zheng, H., Xie, Y., … Wang, J. (2010). A human gut microbial gene catalogue established by metagenomic sequencing. Nature, 464(7285), 59–65.
  4. Costantini, L., Molinari, R., Farinon, B., & Merendino, N. (2017). Impact of Omega-3 Fatty Acids on the Gut Microbiota. International journal of molecular sciences, 18(12), 2645. https://doi.org/10.3390/ijms18122645
  5. Human Microbiome Project Consortium (2012). Structure, function and diversity of the healthy human microbiome. Nature, 486(7402), 207–214. https://doi.org/10.1038/nature11234
  6. Collado, M. C., Rautava, S., Aakko, J., Isolauri, E., & Salminen, S. (2016). Human gut colonisation may be initiated in utero by distinct microbial communities in the placenta and amniotic fluid. Scientific reports, 6, 23129. https://doi.org/10.1038/srep23129
  7. Noriega, B. S., Sanchez-Gonzalez, M. A., Salyakina, D., & Coffman, J. (2016). Understanding the Impact of Omega-3 Rich Diet on the Gut Microbiota. Case reports in medicine, 2016, 3089303. https://doi.org/10.1155/2016/3089303
  8. Flint, H. J., Duncan, S. H., & Louis, P. (2017). The impact of nutrition on intestinal bacterial communities. Current opinion in microbiology, 38, 59–65. https://doi.org/10.1016/j.mib.2017.04.005
  9. Flint, H. J., Scott, K. P., Duncan, S. H., Louis, P., & Forano, E. (2012). Microbial degradation of complex carbohydrates in the gut. Gut microbes, 3(4), 289–306. https://doi.org/10.4161/gmic.19897
  10. Caesar, R., Tremaroli, V., Kovatcheva-Datchary, P., Cani, P. D., & Bäckhed, F. (2015). Crosstalk between Gut Microbiota and Dietary Lipids Aggravates WAT Inflammation through TLR Signaling. Cell metabolism, 22(4), 658–668. https://doi.org/10.1016/j.cmet.2015.07.026
  11. Patterson, E., O’ Doherty, R. M., Murphy, E. F., Wall, R., O’ Sullivan, O., Nilaweera, K., Fitzgerald, G. F., Cotter, P. D., Ross, R. P., & Stanton, C. (2014). Impact of dietary fatty acids on metabolic activity and host intestinal microbiota composition in C57BL/6J mice. The British journal of nutrition, 111(11), 1905–1917. https://doi.org/10.1017/S0007114514000117
  12. Cândido, F. G., Valente, F. X., Grześkowiak, Ł. M., Moreira, A. P. B., Rocha, D. M. U. P., & Alfenas, R. C. G. (2018). Impact of dietary fat on gut microbiota and low-grade systemic inflammation: mechanisms and clinical implications on obesity. International journal of food sciences and nutrition, 69(2), 125–143. https://doi.org/10.1080/09637486.2017.1343286

 

 

По-нови 3 съвета за здрав чревен микробиом
Към блога
По-стари Ролята на омега-3 ПНМК при развитието на имунната система при деца

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *