Всеки ден тялото ни е изложено на въздействието на патогенни организми като бактерии, вируси, паразити и гъбички, които се вдишват, поглъщат или обитават кожата и лигавиците ни. Дали тези организми проникват и причиняват заболяване, зависи както от патогенността на организма, така и от защитните механизми на гостоприемника.

 

Недостатъчната имунна активност води до податливост към инфекции, а свръхактивността – до алергични и автоимунни заболявания. Ето защо имунният отговор трябва да е балансиран. За да се справи с широкия спектър от потенциални заплахи за здравето, човешката имунна система използва различни видове клетки със специализирани функции, включващи многобройни химични реакции.

 

Бебетата се раждат с незряла имунна система. Тя започва своето формиране в утробата и продължава да се развива през месеците и годините след раждането. Качеството и количеството на хранителните вещества, консумирани от майките по време на бременността и от децата през първите години, оказват влияние върху развитието на тъканите и са определящи за бъдещото здраве. Лошите хранителните навици в ранна възраст са свързани със заболявания в зряла възраст. Има доказателства, че ранното развитие на имунната система се влияе от хранителни фактори. Кърменето насърчава това развитие, тъй като майчината кърма съдържа различни видове клетки на имунната система и имуноактивни молекули. EPA (ейкозапентаенова киселина) и DHA (докозахексаенова киселина) са дълговерижни полиненаситени oмега-3 мастни киселини (Ω-3 ПНМК), които присъстват в кърмата. Оптималното развитие би довело до формиране на имунна система, която осигурява стабилна защита срещу патогени и толерантност към безвредни организми като тези от чревния микробиом.

Но какво всъщност правят омега-3 мастните киселини за адекватния имунен отговор?

Клетките на имунната система произхождат от костния мозък, където много от тях узряват. След това те мигрират, за да пазят периферните тъкани, циркулирайки из кръвта и лимфната система. Плазмената мембрана на еукариотните клетки, включително на клетките на имунната система, ги предпазва от неконтролирано проникване на вещества в цитоплазмата и служи за комуникация с околната среда чрез получаване и предаване на сигнали, които в крайна сметка променят генната експресия. Мембраната е структура, изградена от протеини и липиди. Клетките на имунната система имат високо съдържание на ПНМК в мембраните си. Количеството, което се интегрира в мембраните на клетките на имунната система има влияние върху функциите, които те изпълняват, и може да има траен ефект върху имунната компетентност и риска от заболявания, свързани с имунна дисфункция. EPA и DHA присъстват в структурата на тези мембрани и следователно оказват влияние върху техните качества. Те могат да бъдат освободени от мембраните при нужда от имунен отговор. Веднъж освободени, EPA и DHA навлизат в имунорегулаторни механизми и получените след тази “преработка” вещества служат като сигнални молекули.

Много проучвания, проведени по време на бременност и кърмене, сочат, че комбинацията от EPA и DHA, съдържаща се в рибеното масло, има положителен ефект върху имунната система. Също така от тях става ясно, че колкото по-рано децата започнат да получават оптимални количества омега-3 ПНМК, толкова по-ясно се изразяват позитивните ефекти върху здравето в следващите години от живота им. Оптималният прием на омега-3 ПНМК е свързан с по-рядка проява на атопичната сенсибилизация или нейните клинични прояви като алергии, атопична екзема, сенна хрема и алергична астма.

Омега-3 ПНМК се съдържат в различни видове риба (сьомга, херинга, сардини, скумрия, пъстърва, лаврак) и морски дарове (стиди, скариди, oмари). Част от тези храни не са напълно подходящи за малки деца. Също така доста деца не харесват вкуса на риба дори в по-напреднала възраст. За да се осигури приемът на адекватно количество омега-3 ПНМК при деца, може да се използва хранителна добавка, която да стимулира желаното развитие на имунната система.

Автор:

 

Източници:

  1. Parkin, J., & Cohen, B. (2001). An overview of the immune system. Lancet (London, England), 357(9270), 1777–1789.
  2. Anna Kiełbasa, Fernanda Monedeiro, Urszula Bernatowicz-Łojko, Elena Sinkiewicz-Darol, Bogusław Buszewski, Renata Gadzała-Kopciuch,The content of selected omega-3 free fatty acids in breast milk samples and their interactions with macronutrients as well as personal characteristics of mothers, International Dairy Journal, Volume 148,2024, 105803, ISSN 0958-6946,
  3. Janeway CA Jr, Travers P, Walport M, et al. Immunobiology: The Immune System in Health and Disease. 5th edition. New York: Garland Science; 2001. The components of the immune system.
  4. Owen, D. M., Gaus, K., Magee, A. I., & Cebecauer, M. (2010). Dynamic organization of lymphocyte plasma membrane: lessons from advanced imaging methods. Immunology, 131(1), 1–8.
  5. Miles, E. A., Childs, C. E., & Calder, P. C. (2021). Long-Chain Polyunsaturated Fatty Acids (LCPUFAs) and the Developing Immune System: A Narrative Review. Nutrients, 13(1), 247.
  6. Philip C. Calder, Dietary Fatty Acids and the Immune System, Nutrition Reviews, Volume 56, Issue 1, January 1998, Pages S70–S83,
  7. Rees, D., Miles, E. A., Banerjee, T., Wells, S. J., Roynette, C. E., Wahle, K. W., & Calder, P. C. (2006). Dose-related effects of eicosapentaenoic acid on innate immune function in healthy humans: a comparison of young and older men. The American journal of clinical nutrition, 83(2), 331–342.
  8. Andreas, N. J., Kampmann, B., & Mehring Le-Doare, K. (2015). Human breast milk: A review on its composition and bioactivity. Early human development, 91(11), 629–635.
  9. Calder P. C. (2015). Functional Roles of Fatty Acids and Their Effects on Human Health. JPEN. Journal of parenteral and enteral nutrition, 39(1 Suppl), 18S–32S.
  10. Gutiérrez, S., Svahn, S. L., & Johansson, M. E. (2019). Effects of Omega-3 Fatty Acids on Immune Cells. International journal of molecular sciences, 20(20), 5028.
  11. Langley-Evans S. C. (2015). Nutrition in early life and the programming of adult disease: a review. Journal of human nutrition and dietetics : the official journal of the British Dietetic Association, 28 Suppl 1, 1–14.
  12. Simon, A. K., Hollander, G. A., & McMichael, A. (2015). Evolution of the immune system in humans from infancy to old age. Proceedings. Biological sciences, 282(1821), 20143085.
  13. Calder, P. C., Krauss-Etschmann, S., de Jong, E. C., Dupont, C., Frick, J. S., Frokiaer, H., Heinrich, J., Garn, H., Koletzko, S., Lack, G., Mattelio, G., Renz, H., Sangild, P. T., Schrezenmeir, J., Stulnig, T. M., Thymann, T., Wold, A. E., & Koletzko, B. (2006). Early nutrition and immunity – progress and perspectives. The British journal of nutrition, 96(4), 774–790.
  14. Miles, E. A., & Calder, P. C. (2017). Can Early Omega-3 Fatty Acid Exposure Reduce Risk of Childhood Allergic Disease?. Nutrients, 9(7), 784.
  15. Khorshidi, M., Hazaveh, Z. S., Alimohammadi-Kamalabadi, M., Jamshidi, S., Moghaddam, O. M., Olang, B., Hatefi, S., Hosseini, A., Jamilian, P., Zarezadeh, M., Kohansal, P., Heshmati, J., Jamilian, P., & Sayyari, A. (2023). Effect of omega-3 supplementation on lipid profile in children and adolescents: a systematic review and meta-analysis of randomized clinical trials. Nutrition journal, 22(1),
По-нови Чревният микробиом – твоята суперсила
Към блога
По-стари Защитете децата си от грипа: Мултивитамини и силата на Омега-3

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *